Демографската ситуация в област Благоевград, макар с малко по-добри показатели  от средните за цялата страна, е резултат от продължителното действие на множество фактори и се характеризира с трайна тенденция на намаляване броя на населението и на неговото застаряване. Влияние върху демографското развитие на населението оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена раждаемост, по-малко бракове, засилена урбанизация, както и специфичните за страни в преход, по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. Ниското ниво на раждаемост и високата смъртност обуславят отрицателния естествен прираст на населението през последния десетгодишен период.

Област Благоевград е част от Югозападния район за планиране (ниво NUTS  2). Територията  на  областта заема 6 452,3км 2,  което  представлява  5,8%  от територията на страната. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Област Благоевград е на трето място по територия, на шесто място по население.  Населението в област Благоевград към 31.12.2015 г. е 315 577 , което представлява 4.4% от населението на България. В сравнение с предходната година то е намаляло с 11 234  души (-3,56%).  Запазва се структурата на градското и селското население 60% към 40% . Запазва се също и тенденцията за нарастване на съотношението жени 51 %   – на мъже 49%, като жените  след  трудоспособна възраст имат по-голяма преживяемост от мъжете.

Промените във възрастовата структура на населението отразяват процеса на демографско остаряване (незначителното нарастване на броя и дела на населението до 15-годишна възраст, който за 2015 г. е 15.0% от общия брой на населението. В същото време нараства относителният дял на населението над 65 години, който през 2015 г. достига 21.4%. Средната продължителност на живота у нас е 74,5 години и остава по-ниска от тази в ЕС.

В Доклада “Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: възможни варианти за България“ на Световната банка  през 2014 е илюстрирана като възможност следната графика на населението на България по групи

Запазва се дълготрайната тенденция за намаляване на раждаемостта (9.2%о), обективно обусловена от влиянието на редица демографски, социални и икономически фактори, и остава по-ниска от средната стойност за ЕС (10.02%), но се доближава до нивото в повечето европейски страни. Проблем както за  България, така и за област Благоевград остава високото ниво на смъртността – обща и преждевременна. Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока при мъжете, отколкото при жените, и в селата, отколкото в градовете. Показателят остава значително по-висок от средния за ЕС.

Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65.4%) и новообразуванията (16.4%)

Отчитат се положителни тенденции по отношение на показателите за смъртност в по-младите възрастови категории, в т.ч. преждевременна и детска смъртност, които са най-чувствителни по отношение на влиянието за здравната система върху демографското състояние на населението.

Показателят на преждевременната смъртност (относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията), който запазва нивото си за предходните 3 години, през 2015 г. намалява с 1,0% в сравнение от предходната 2014г. При мъжете преждевременната смъртност е 2 пъти по-висока (28.3% при 13.9% за жените).

Анализът на данните за основните здравно-демографски показатели ясно показва, че в момента България, в сравнение със страните от Европейския съюз, е изправена пред много по-сериозни предизвикателства, свързани с:

  • Високо ниво на обща смъртност и преждевременна смъртност;
  • Високо ниво на майчина и детска смъртност;
  • Високо ниво на степен на увреждане и трайна неработоспособност;
  • Ниска продължителност на живота в години и в години в добро здраве.

Основните причини за влошените здравни показатели са:

  • Хроничните незаразни болести, основни причини за смърт и намалена работоспособност, с най-голям относителен дял на сърдечно-съдови заболявания и злокачествени заболявания;
  • Състояния, възникващи в периода на бременността, раждането и послеродовия период; перинаталния период; вродени аномалии.

Незадоволителните резултати от провежданите до момента политики за справянето с тези предизвикателства на фона на влошаващото се демографско състояние и наличието на значителни социални рискове за големи групи от населението обуславя необходимостта от цялостна промяна в подходите за осигуряване на здраве и благополучие на българските граждани.

Таблица . Хоспитализирана заболеваемост на населението в област Благоевград- източник РЗИ Благоевград

Функциониране на здравната система

Здравеопазването е една от социалните системи, в които е идентифицирана необходимост да бъде извършена ключова реформа, насочена към устойчиво подобрение на показателите за здраве на българските граждани , промоция на здравето и профилактика на болестите.

През 2015 г. бе приета Концепция „Цели за здраве 2020“, която формулира националните здравни цели на България в областта на здравеопазването, насочени към устойчиво подобряване на здравето на българските граждани, като основен фактор за устойчив растеж.

Съгласно Националната здравна стратегия 2020 г. осигуряването на ефективни механизми за устойчиво финансиране на здравната система е ключов фактор за реализиране на по-широката програма на реформиране и преориентиране на системата към променящите се здравни потребности. През последните години повишаващите се разходи за здравеопазване поставят пред управленските институции в цял свят сериозни предизвикателства. В много страни относителният дял на здравния бюджет като процент от БВП е по-голям от когато и да било. Редица здравни системи не успяват да удържат разходите, а финансовият натиск още повече затруднява постигането на точен баланс между потребности и ресурси и осигуряването на адекватна социална защита. Нарастването на разходите се определя предимно от предлагането, в т.ч. на нови методи за лечение и технологии, както и от повишаващите се очаквания и изисквания на хората за защита от рискове за здравето и достъп до висококачествено медицинско обслужване. Според експерти основните тенденции на демографско състояние на населението и извънредно силното увеличаване на разходите в здравеопазването, съчетано с тенденции на пазара на труда и в БВП, които основно причиняват застой в приходите, водят до все по-големи дефицити в държавния дял на бюджета за здравеопазване.

„Демографските, епидемиологични и икономически тенденции, съчетани със съществуващите структурни неефикасности в настоящата система на здравеопазването, представляват значими предизвикателства за бъдещото адекватно финансиране на здравните услуги за населението на България. Това е довело до ситуация, при която сегашната система на здравеопазване не отговаря на потребностите на населението и при която без значими реформи бъдещите здравни и финансови перспективи изглеждат мрачни.“  Доклад на Световна банка 2015 г

Структура на здравната система

Структурата на здравна система отразява провежданите до момента политики в системата на здравеопазването. Тя се характеризира:

  • неравномерно разпределена и фрагментирана болнична мрежа;
  • недостатъчно развит и използван капацитет на извънболничната помощ, водещ до неравнопоставен достъп на населението до базова медицинска помощ, особено в труднодостъпни и отдалечени райони;
  • дезинтегрирана и ресурсно недостатъчно обезпечена спешна помощ;
  • липса на капацитет за предоставяне на услуги, свързани с дългосрочни грижи за хора с увреждания, хронични заболявания, възрастни хора;

Затова е наложително здравната система да отговори бързо и целесъобразно на този натиск чрез прегрупиране на ресурсите в рамките на отделните видове здравни услуги и чрез търсенето на най-добрите и най-изгодни в разходно отношение решения в условията на променящите се здравни потребности и изисквания на пациентите.

Броят и видът на лечебните заведения у нас, наличната в тях материална база и оборудване, а така също и броят и структурата на работещите в тези заведения медицински и други професионалисти трябва да бъдат реорганизирани така, че да се постигнат по-добри резултати по отношение на клиничната практика, финансирането и качеството на здравните услуги.

Укрепването на здравната система и нейното фокусиране върху потребностите на хората от достъпна и качествена медицинска помощ и интегрирани грижи е основното предизвикателство пред здравните политици в следващите години.

Структурата на здравната мрежа и осигуреността на леглата в област Благоевград  е представена в Таблицата съгласно разработената през 2016 год. Национална здравна карта и Областна здравна карта на област Благоевград.

Съществуващите лечебни заведения са разпределени по дейност и вид:

ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ
Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ
Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ

СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ
Индивидуална практика за специализирана извънболнична медицинска помощ
Групова практика за специализирана извънболнична медицинска помощ
Медицински център
|Диагностично-консултативен център
Самостоятелна медико-диагностична лаборатория
Самостоятелна медико-техническа лаборатория

БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Многопрофилна болница за активно лечение
Специализирана болница за активно лечение
Болница за продължително лечение и рехабилитация
Болница за продължително лечение
Специализирана болница за рехабилитация
Държавна психиатрична болница

ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Център за спешна медицинска помощ
Център по трансфузионна хематология
Комплексен онкологичен център
Център за психично здраве
|Център за кожно-венерически заболявания
Дом за медико-социални грижи
Диализен център
Тъкнна банка
Хоспис